Описание: Тюркоазът е непрозрачен син до зелен минерал с восъчен блясък и обща формула: CuAl₆(PO₄)₄(OH)₈·4H₂O. Свойствата му варират значително. Често има петънца от пирит и мрежовидни инклузии от лимонит. Срастването му с други вторични медни минерали като хризокола е често явление. Тюркоазът е ценен и много популярен, и се използва от човечеството като декоративен камък от хилядолетия.





Произход на името: Името тюркоаз е получено около XVI век от френски. Макар, че означава "турски" камъкът не се среща в Турция. Тои е внасян в Европа през турски пазарни пътища от венециански търговци.

Третиране на камъка: Тюркоаза се третира по две причини: за подобряване на цвета и за увеличаване на износоустойчивостта му (повишаване на твърдостта и намаляване порьозността).
Омасляването или покриването с тънък восъчен филм прави цвета и блясъка по-добри. Това третиране се приема почти като традиция за тюркоаза. Камъни третирани по този начин обикновено се "запотяват" при повече затопляне или продължително стоене на слънце. С времето повърхността им започва леко да избелява, но омасляването може да се повтори и възстанови.
Стабилизиране: това е по-драстичен метод за третиране на тюркоаз. Според някои е предпочитан защото дава на иначе крехкия тюркоаз много по-голяма устойчивост, но според други е прекалена намеса във вида на камъка. Самото стабилизиране представлява покриване (импрегниране) с различни материали като епоксидна смола, пластмаси (предимно полистирен) и водно стъкло (натриев силикат).
Реконструиран тюркоаз: това вече е най-радикалното третиране на тюркоаз. При него става слепване на твърде малки парчета и прах от тюркоаз за създаване на по-едър камък. Това вече не е естествен камък, защото по всяка вероятност се добавят и различни други вещества като пълнители.

Имитации и как да се избягват: Тюркоаза е един от най-често имитираните камъни. Още древните египтяните са започнали да изработват имитации от глазирана керамика. В днешно време се използват най-разнообразни по-сложни продукти: различни керамики, порцелан, пластмаси, пресовани различни частици и някои по-сложни химически методи като утаяване на алуминиев фосфат и последващото му оцветяване с медни съединения и др.
Но най-често имитациите се правят от естествените камъни хаолит и магнезит, които са много по-разпространени и евтини. Те имат бял цвят, но в бижутерията често се оцветяват. Синьо оцветени те добре имитират тюркоаза, но опитния наблюдател може да ги определи безпроблемно. Тези имитиращи камъни получиха космополитно разпространение, защото се оцветяват много лесно и трайно, достъпни са и на практика това е най-лесния и същевременно качествен метод за имитиране на тюркоаз. Много производители и търговци на тези камъни имат интерес тази имитация да придобие такава масова гражданственост, че да бъде възприемана и от ювелири, и от потребители като натурален тюркоаз. За съжаление успяха. Поголовно в целия свят (и в България по нашите скромни наблюдения) под названието тюркоаз се предлага от търговци, производители и ювелири както на едро, така и на дребно оцветеният хаолит/магнезит някои от търговците вероятно знаят това, но ние вярваме, че повечето просто не знаят. За снимков материал погледнете статията: Най-често срещаните имитации и как да ги разпознавате.

Съхранение и почистване: Тюркоазът е чувствителен към различни химикали: разтворители, парфюми и други козметични продукти. Не са подходящи и повечето препарати за почистване на бижута. Продължителното излагане на пряка слънчева светлина ще го дехидратира и ще промени цвета му. Цвета може да се променя и от много от посочените химикали.
Бижута с тюркоаз не бива да се носят при отиване на плаж, а употребата на козметика и парфюмиране да става преди поставянето на бижуто. След употреба камъкът се почиства с мека кърпа и изделието се поставя в отделна торбичка или кутия.

История на камъка: В Древен Египет тюркоаза се използва от времето на Първата династия (3000г. пр.н.е.). Свързван е с богинята Хатор. Египтяните толкова са харесвали този камък, че дори са правили имитации на тюркоаза от глазирана керамика. Това вероятно е първия имитиран камък в човешката история. Естествения камък добивали от Синайския полуостров което находище, а също и това на Персите (на територията на днешен Иран) са най-старите известни. Много от историческите находища са изчерпани и затворени, но някои се експлоатират и до днес. Освен в древен Египет и Персия има сведения за използването му от ацнеките, също в Месопотамия, в Долината на р. Инд, в известна степен в древен Китай. Тюркоаза изглежда е бил непознат в Индия до към XVI век, а в Япония чак до XVIII век. При всички народи, които са познавали тюркоаза се е вярвало, че камъка мени цвета си според здравословното състояние на собственика си и го защитава от неблагоприятни сили.
Въпреки, че е толкова древен камък в Европа тюркоаза навлиза по-късно по пътя на коприната през Турция, но придобива значение като декоративен камък едва след XIV век.
Ацтеките са инкрустирали тюркоаз в различни, обикновено церемониални предмети като маски, щитове и т.н. Някои индиански народи (Пуебло, Навахо и др.) широко използват тюркоаз за магически амулети, висулки и други изделия. В Персия де факто е бил национален камък в продължение на хилядолетия и масово използван за украса на всичко: тюрбани, юзди и всякакви други предмети, както и за украса на сгради (интериор и екстериор). Макар и доста по-късно персийския стил в използването на тюркоаза навлиза и в Индия и се наблюдава във величествени сгради като Тадж Махал.
Тюркоазът и коралите са широко използвани в традиционните бижута от Тибет и Монголия. Днес за запада се изнасят много бижута в традициония тибетски стил, но почти изцяло са от евтини, имитиращи материали където са заменени не само благородните метали (злато и сребро), а също масово се използват пластмасови имитации на тюркоаза и коралите.
В западната култура днес тюркоаза е много популярен камък. Най-вече се използва под формата на кабошони в сребърна бижутерия и в различни стилове.

Символика и мистични сили на камъка: Във вярванията на всички народи тюркоаза се смята за много щастлив камък. Вярва се, че камъкът помирява врагове, потушава гнева на притежателя си и възстановява хармонията в семейството. Тюркоаза носи Любов, здраве, щастие и успех. Универсален камък за добро. Камък на висшата духовна борба със злото. На влюбените дарява щастие и съхранява Любовта. Носенето на тюркоаз осигурява просперитет, благоденствие, здраве и дълголетие. Той е духовен лечител, прогонва лошите мисли и кошмарите, помага на човек да се съсредоточи и да си изясни към какви цели да се стреми. Защитава от всякакви неприятности. Привлича погледите, разкрива достойнствата на притежателя си. Пази от болести и вредни влияния на околната среда. Персийска легенда гласи, че ако човек сутрин съзерцава няколко минути тюркоаз, то през деня няма да му се случи нищо лошо. Също така се вярва, че камъкът категорично отказва да помага на лоши, злобни и завистливи хора.
В лечебен план се счита, че помага на страдащите от безсъние и умора. Лекува ендокринни заболявания, гърлото, стомаха, черния дроб. Нормализира сърдечния ритъм и подмладява кожата.

Находища: САЩ, Афганистан, Австралия (Виктория и Куинсланд), Чили, Великобритания (Корнуол), Германия (Саксония), Полша (Силезия) и в региона Туркестан.